Втори семинар на RFLL в Стара Загора
- Sam Amin
- 8.05
- време за четене: 3 мин.
В какво би могла да се превърне Стара Загора през следващите две десетилетия? В процъфтяващ център за зелена индустрия? В горда, сплотена общност, където хората избират да останат и да се развиват? Това бяха въпросите в основата на втората Регионална лаборатория за бъдеща грамотност (RFLL), където местни заинтересовани страни се събраха, за да си представят смели, но постижими бъдещи перспективи за своя регион.
Работилницата създаде пространство за сътрудничество, в което участниците да изследват както вероятните бъдещи развития – това, което изглежда вероятно въз основа на настоящите тенденции – така и предпочитаните бъдещи развития – това, което те се надяват да реализират. От тези дискусии се очертаха три централни теми, които са основополагащи стълбове на прехода към устойчивост в региона:
Туризъм : С богатото си културно и историческо наследство, туризмът се разглеждаше като недостатъчно използван двигател за икономическа диверсификация, способен да привлече международен интерес и инвестиции.
Промишленост : Разнообразната индустриална база и стратегическото местоположение на Стара Загора предлагат плодородна почва за иновации, особено в устойчиви сектори. Участниците също така признаха селскостопанското наследство на региона като трамплин за зелени практики.
Образование и наука : Укрепването на образователния и изследователския капацитет на региона – особено в области като селското стопанство и астрофизиката – беше определено като ключово за позиционирането на Стара Загора като център на знания и таланти с перспектива.
Балансиране между принадлежност и икономически растеж
От тези дискусии се очертаха две различни вероятни бъдещи перспективи – всяка от които подчертаваше различни силни страни, но сама по себе си беше непълна.
Първият си представяше Стара Загора като център за инвестиции и иновации, подхранван от подобрена инфраструктура, опростени данъчни политики и целенасочена подкрепа за зелени индустрии. Индустриални зони като Раднево и Гълъбово биха били преосмислени за устойчиво развитие, с подобрени транспортни и цифрови системи, които да привличат нов бизнес. Тази визия има за цел да култивира разнообразна икономика, по-силни партньорства между бизнеса и образованието и висококвалифицирана работна сила. Въпреки това участниците изразиха загриженост относно фрагментираното управление и регионалната конкуренция, които биха могли да забавят напредъка.
Вторият сценарий наблягаше на гордостта и приобщаването на общността. Той предвиждаше социално сплотен регион, основан на ангажираност на гражданите, инвестиции в култура и достъпни обществени услуги. Този сценарий се фокусира върху подобряване на жилищните условия, използването на зелена енергия и възможностите за отдих, което води до по-щастливо и по-свързано население. Съществуваха обаче и опасения – особено относно неравномерното разпределение на ресурсите и ограниченото участие сред недостатъчно представените групи.
В отговор, участниците съвместно разработиха предпочитано бъдеще , което обединява силните страни и на двете: регион, който балансира устойчивия икономически растеж с благосъстоянието на общността. Тази визия изисква дълбоко сътрудничество между местните власти, бизнеса, преподавателите и гражданите. Тя се застъпва за целенасочена подкрепа за зелените МСП, по-добро съответствие между образованието и нуждите на пазара на труда и равен достъп до ресурси. В основата си това бъдеще се стреми към устойчивост – социална, икономическа и екологична.
Образованието като катализатор за зелени иновации
Едно от най-ясните съвпадения между вероятното и предпочитаното бъдеще е съсредоточено върху образованието. Вероятното бъдеще на добре развит сектор за научни изследвания и образование и предпочитаното бъдеще на център за зелени иновации отразяват общо убеждение: когато е свързано с местната индустрия, образованието може да се превърне в мощен двигател за регионален растеж.
Вероятният сценарий набляга на образователната реформа, с фокус върху привеждане на учебните програми в съответствие с нуждите на работната сила чрез по-тесни връзки между университетите и бизнеса. Примери като фотоволтаичния сектор в град Плодов, България, предлагат вдъхновение за това как това може да работи на практика. Успехът тук предполага политически ангажимент и институционално сътрудничество.
Предпочитаното бъдеще се основава на тази основа и има по-високи цели – комбинирайки образователната реформа с целенасочени инвестиции в зелени технологии. То си представя училища, технологични компании и местни лидери, работещи заедно за намаляване на изтичането на мозъци, стимулиране на иновациите и утвърждаване на Стара Загора като център на устойчива експертиза.
Въпреки че и двете визии споделят сходни предизвикателства – като например ограничения във финансирането и политическа инерция – те се различават по амбиция. Вероятното бъдеще се стреми да се адаптира към пазарните нужди; предпочитаното бъдеще има за цел да ги води . И в двата случая значимият напредък ще зависи от дългосрочни партньорства и стратегическа визия.
За пореден път, семинарът на RFLL разшири перспективите на участниците, тъй като те изследваха не само какво е вероятно да се случи в бъдеще, но и бъдещето, което се надяват да оформят – често се справяйки с настоящите си слабости, за да си представят нещо по-добро. Очаквайте скоро, за да видите как ще се развие разговорът в семинар 3 на RFLL!