Нашият медиен анализ се потопи в настоящите разкази за преходите в устойчивостта в регионите на нашите казуси, изследвайки както основните, така и алтернативните медийни източници.
В Стара Загора заплахата от загуба на работни места поради затварянето на въглищни електроцентрали и лигнитни мини подхранва местната съпротива срещу Зелената сделка, изострена от интензивния медиен фокус върху икономическите разходи за преход от въглища, без да се подчертават ползите от навлизането на зелени технологии. Местните медии и политици засилват тези опасения, представяйки Зелената сделка като вредна за българската икономика и енергийната сигурност.
Много екологични организации на гражданското общество се застъпват за справедлив преход и ускорена декарбонизация на икономиката, но техните усилия нямат политическа подкрепа и често стават жертва на необуздана кампания за дезинформация, водена както от традиционни, така и от онлайн медии, много от които също са тясно свързани с проруски мрежи за влияние.
Българското правителство последователно прокарва наратива, че удължаването на живота на лигнитните централи може да изиграе решаваща роля за гарантиране на сигурността на електроснабдяването не само на България, но и на цяла Югоизточна Европа.
Липсата на политическо ръководство за изпълнение на ангажиментите към рамката на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата заплашва да подкопае целия процес на преход, затваряйки някои от най-продуктивните български региони в застаряващ модел на икономическо развитие. Политически партии като Българска социалистическа партия (БСП), Възраждане и Слава твърдят, че ЕГД и ЖТМ вредят на икономиката на България и допринасят за масовата корупция.
От друга страна, неправителствени организации и центристки политически партии като „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (ПП-ДБ) настояха за реформи в енергийния сектор, които предвиждат постепенно спиране на въглищата.
