Следваща спирка! Първият семинар по RFLL в Стара Загора

Следващата ни спирка от пътешествието на Регионалната лаборатория за бъдеща грамотност (RFLL) е Стара Загора! Точно както в Норботен, този първи български семинар на RFLL събра разнообразна група участници, за да обсъдят ключови теми за устойчивост – създаване на работни места, възобновяема енергия, икономически преход и адаптация към климата. Тези дискусии бяха оформени през призмата на териториалния капитал, който отчита уникалните икономически, социални, културни и екологични активи на региона.

Създаване на работни места

В Стара Загора участниците подчертаха спешната необходимост от програми за преквалификация, за да се смекчат очакваните загуби на работни места в енергоемки сектори, като например въглищната електроцентрала „Марица Изток“, и да се предотврати потенциална емиграция. Основно безпокойство, повдигнато от обществеността, беше несъответствието между съществуващите възможности за преквалификация и относително високите нива на квалификация на много работници. Без по-добро съгласуване съществува риск свръхквалифицирани лица да бъдат насочени към нискоквалифицирани и по-нископлатени работни места, което ще подкопае както индивидуалния потенциал, така и социално-икономическата стабилност на региона по време на енергийния преход.

За да се справят с тези предизвикателства, участниците предложиха създаването на централизирана регионална база данни за умения, за да се постигне по-добро съответствие между програмите за обучение и настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Те също така подчертаха значението на насърчаването на партньорствата между местните индустрии и образователните институции за разработване на модели на двойно образование, фокусирани върху зелените технологии и системите за възобновяема енергия. Тези модели биха гарантирали, че усилията за преквалификация са не само релевантни, но и съобразени с изискванията на нововъзникващите сектори.

Възобновяема енергия

Възобновяемата енергия беше разглеждана не само като жизненоважна за намаляване на въздействието върху околната среда, но и като стратегически актив за модернизиране на местната инфраструктура, укрепване на устойчивостта на общността и позициониране на региона като лидер в привличането на зелени инвестиции. Например, участниците оцениха инициативите за слънчева енергия заради потенциала им да генерират стабилни, добре платени работни места в областта на инсталирането, поддръжката и управлението на системи, допринасяйки за индивидуалната финансова сигурност и по-широките цели на икономическия преход.

Участниците обаче подчертаха и няколко пречки пред напредъка, включително регулаторна неефективност – като например липсата на задължителни изисквания за възобновяема енергия в строителството – и значителни финансови пречки, включително високи разходи за монтаж и недостатъчни субсидии. Имаше и скептицизъм относно справедливото разпределение на финансирането и регулаторната подкрепа за проекти за възобновяема енергия, особено в по-малките общини, където ресурсите и политическото влияние може да са по-ограничени.

За да се справят с тези предизвикателства, участниците предложиха серия от приложими мерки. Те включваха застъпничество за регулаторни реформи, които да изискват инсталирането на слънчеви инсталации в новите жилищни комплекси, въвеждане на финансови стимули като данъчни облекчения и целеви субсидии както за домакинствата, така и за бизнеса, и разширяване на публично-частните партньорства за съфинансиране на инициативи за възобновяема енергия. Представители на местните власти повториха икономическия потенциал на тези проекти, но отбелязаха необходимостта от съгласуване на националните политики. Без координирани правни и финансови рамки на национално ниво, твърдят те, общините може да се затруднят да мащабират внедряването на възобновяема енергия и да реализират напълно нейните ползи.

Укрепването на общественото доверие и ангажираност също беше счетено за от съществено значение. Участниците подчертаха значението на ранната и прозрачна комуникация относно предстоящите промени на пазара на труда, възможностите за финансиране и наличните програми за обучение, за да се гарантира, че хората са подготвени да вземат информирани решения относно преквалификацията си и кариерните си промени.

Икономически преход

Малките и средните предприятия (МСП) бяха определени като жизненоважни двигатели на икономическия преход и диверсификация в региона. Участниците подчертаха необходимостта от целенасочено финансиране и инициативи за изграждане на капацитет в подкрепа на МСП при интегрирането им в устойчиви вериги за създаване на стойност. Ограниченият достъп до ресурси, технологии и механизми за подкрепа обаче беше възприет като постоянна пречка. За да се справи с това, участниците призоваха за по-силна координация между местните власти и органите за финансиране от ЕС, за да се рационализира и разшири достъпът до финансова и техническа помощ.

По същия начин, развитието на индустриални зони, съобразени с нуждите на МСП и потенциалните инвеститори, се очерта като ключов приоритет. Участниците подчертаха важността на оборудването на тези зони с модерна инфраструктура и надеждни комунални услуги – като енергийни, водоснабдителни и транспортни мрежи – за привличане на инвеститори и създаване на алтернативни възможности за заетост. Те също така посочиха необходимостта от достъпни жилища в близост до тези зони, за да се привлече и задържи квалифицирана работна сила, като се гарантира, че усилията за икономическо възстановяване са приобщаващи и устойчиви.

Адаптиране към климата

Участниците изразиха нарастваща загриженост относно въздействието на екстремните метеорологични явления върху селското стопанство, водните ресурси и горското стопанство. Тези смущения бяха разглеждани не само като екологични предизвикателства, но и като заплахи за регионалната икономическа стабилност и дългосрочното благосъстояние на общността.

За да се отговори на тези рискове, участниците призоваха за разработването на всеобхватни стратегии за адаптиране към изменението на климата. Приоритетите включваха модернизиране на напоителната инфраструктура, подобряване на системите за управление на водите и въвеждане на целенасочени политики за защита на най-уязвимите сектори. Силен акцент беше поставен и върху включването на устойчивостта на изменението на климата в по-широките процеси на регионално планиране, насърчавайки бъдещо развитие, което е едновременно устойчиво и отговаря на реалностите на променящия се климат.

Първият семинар на RFLL в Стара Загора открои ключови приоритети за справедлив и приобщаващ преход към устойчивост. Участниците споделиха конкретни предложения в областта на заетостта, адаптацията към климата и възобновяемата енергия. Очаквайте скоро, докато пътешествието на RFLL в Стара Загора продължава!