MOOC: Module 1 

Reflective questions

Как основните принципи на политиката, базирана на мястото (контекстно-специфичност, интеграция и многостепенно управление), оформят начините, по които преходите към устойчивост се оформят, управляват и насочват в реални условия, и как тези избори влияят върху това кой е способен да участва смислено в процесите на преход, особено сред по-слабо ангажираните групи?

Според Вас, кои динамики (като капацитет, координация, децентрализация или изграждане на доверие) най-силно улесняват или ограничават истинското участие и защо продължава да съществува разликата между формалните механизми за участие и смисленото ангажиране?

Като се замислите за преход към устойчивост, с който сте запознати (напр. енергия, мобилност, адаптация към климата, обновяване на сгради, кръгова икономика), коя общност изглежда е сред най-слабо ангажираните, въпреки че е значително засегната от прехода, и защо? Как тяхната уязвимост към въздействията на прехода, заедно с бариерите, свързани с желанието и способността за участие (като ресурси, капацитет, достъп или доверие), помагат да се обясни тази ограничена ангажираност? Според вас как по-смисленото включване на тази общност би допринесло за по-голяма справедливост и за по-местно обосновани, релевантни политики за преход?