Вътре в нашата среща: Фокус върху взаимното уважение и приобщаването

В днешния взаимосвързан свят сътрудничеството между култури и държави е по-често срещано от всякога. Но в бързината да постигнем резултати, колко често наистина спираме, за да се вслушаме, наистина да се вслушаме в хората, с които работим? Зад всяко взаимодействие стои набор от житейски преживявания, културни контексти и лични уязвимости, които оформят начина, по който виждаме света. Тези слоеве не винаги са видими, но носят тежест.

Ние също така работим в свят, оформен от истории на неравенство и системни предразсъдъци. Тези влияния продължават да оформят чии гласове се чуват и ценят, как се отнасяме помежду си, как работим. В международните изследвания, където сътрудничеството обхваща огромни географски региони, може да бъде особено трудно да се говори открито за идентичност, изключване или дискомфорт. И все пак, разпознаването и реагирането на тези динамики е от съществено значение за изграждането на по-смислени партньорства.

Така че, на последната ни среща на консорциума DUST, ние отделихме време не само на технически актуализации, но и на свързване и размисъл. Организирахме семинар, фокусиран върху взаимното уважение и приобщаване, който потвърди колко важни са тези ценности за нашето сътрудничество и за по-широките ни цели.

Покриване на основите

Първата част на семинара изследва какво означават взаимното уважение и приобщаването в международен контекст. Разгледахме уникалните предизвикателства, свързани с работата в различни култури, важността на това да останем отворени за учене и как тези ценности могат да се включат в ежедневната практика.

За нас уважението и приобщаването не са абстрактни идеали. Те означават активно разпознаване и оценяване на гледните точки, опита и талантите на тези, с които работим. Това започва с любопитство и смирение – готовност да признаем какво не знаем и да задаваме въпроси с внимание и умишленост.

Обсъдихме и практически начини, по които отделните хора и организациите могат да приложат тези ценности в живота:

• Ангажирайте се с ученето : Участвайте в обучения и ресурси, които ви запознават с различни гледни точки. Помислете дали ръководните лица отразяват многообразието на по-широката общност и се застъпвайте за промяна, когато е необходимо.

• Разберете интерсекционалността : Признайте, че многообразието не винаги е видимо. Обърнете внимание кой присъства, кой липсва и какви условия подкрепят автентичното участие.

• Поемете лична отговорност : Забавете темпото, когато е необходимо. Приемете дискомфорта като част от процеса. Задавайте обмислени въпроси. Бъдете отворени за уязвимостта и се откажете от нуждата винаги да имате правилния отговор. Растежът идва от разбирането, а не от сигурността.

Отваряне на разговора

Във втората част на семинара преминахме към интимни и основани на доверие дискусии в малки групи. Участниците бяха поканени да разсъждават върху въпроси като:

• Какво означава за вас взаимното уважение в контекста на международен проект?

• Кои аспекти на вашата идентичност смятате за важни за признаване, оценяване или защита?

• По какви начини взаимното уважение и приобщаване се подкрепят в момента в рамките на нашия мултикултурен консорциум? По какви начини бихме могли да се развиваме?

• Кои аспекти от този разговор все още изследвате или поставяте под въпрос?

Тези разговори бяха въздействащи. Партньорите споделиха, че оценяват дълбочината и откритостта на диалога и че тези теми се усещат не само уместни, но и съществени. Много партньори изразиха силен ентусиазъм за продължаване на тази работа в бъдещи срещи и за намиране на смислени начини за вплитане на взаимно уважение и приобщаване във всички аспекти на нашето текущо сътрудничество и отвъд него.

В основата си нашата визия е проста: когато се ангажираме с любопитство и откритост, ние изграждаме по-силни партньорства. Научаваме повече. Създаваме пространство за различни видове експертиза, някои от които иначе биха могли да останат незабелязани. И генерираме работа, която отразява цялото богатство на общностите, на които се стремим да служим.

Тъй като DUST навлиза в своята последна фаза, очакваме с нетърпение да видим как тези разговори ще оформят не само нашите резултати, но и начина, по който ще продължим да работим заедно. Проектът може да е към своя край, но начинът на мислене, който изграждаме, ще надживее времевата рамка.